Ден 3. Бу Тарар - Бумен Дадес - Тагдилт

Сутринта ни започва с прекрасен изгрев, който огрява отсрещния връх. За местните хора явно  "златните" изгреви и залези са ежедневие....направо не знам как се живее в подобна обстановка....

Мием си очите, пием кафе, хапваме бисквити и се мятаме по конете. Започваме с леко изкачване. Явно този маршрут е доста популярен, тъй като се разминаваме или караме заедно с някакви чуждоезични колоездачни групи. Следва спускане по приятна, но кратка пътечка и отново "червен" път, който се спуска до малък каньон и ни отвежда до долината на река Дадес. Оттам нататък е само асфалт....Правим почивка в Boumaine Dades, хапваме по нещо, купувам си кърпа и придобивам "истински марокански вид". Оттам до Тагдилт караме през едно безрадостно поле и пейзаж, който спокойно би могъл да бъде в New Mexico или някъде в Австралия....

Към 2 пристигаме в Тагдилт и се настаняваме в местна къща за гости или както се изразяват франсетата Gite d'etape. Разбира се след малко се захващаме с любимото занимание т.е. обяд, който поливаме с останала бира и разбира се неизменното уиски. Прекарваме безметежен след обяд, през който на сцената се появява "ивайловградската" на Краси и всички много се забавляват на ефекта, които "бързоразвеселяващата" напитка оказва върху Саид. Човека става разговорлив и започва да се шегува на висок глас....не че сме очаквали нещо друго де......И така в шеги и закачки обяда преминава във вечеря, която достига куломинацията си с разрешението да прекараме нощта на покрива, което получаваме от собственика на къщата.

Хоризонтираме се и не ни остава нищо друго освен да се наслаждаваме на безкрайното мароканско небе и "леонидите", които заплашват да ни паднат на главите...Тук май ми се сбъдва детска мечта свързана с усещанията от "Хиляда и една нощ"....Лека нощ.