Ден 2. Аит Бенаду - Уарзазат -  Бу Тарар

Денят ни започва с посещение на Аит Бенаду - старо селище със запазена архитектура и облик, поради което е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, а в последствие е било използвано като декор за заснемането на доста холивудски продукции, най-известни сред които са "Гладиатор", "Лорънс Арабски", "Мумията", "Кундун" и куп други. Правим бърза обиколка, снимки и потегляме с буса към Уарзазат (мароканския "Холивуд") и Келаа М'Гуна, където "косите падат от главата ми" срещу 20 дирхама.

Обяд. Снимки с деца. Децата са прекрасни навсякъде, а ние като уважаващи себе си "бели хора" правим снимки и се дивим на скоростта, с която обират остатъците от обяда ни....Жалко, но факт.

Каране. Започваме с леко изкачване сред разлата долина, което след около час преминава в откровено катерене по безкрайна права и впечатляващи серпентини водещи "някъде нагоре". Отново поразителни гледки във всички посоки - под нас е долината, през която сме преминали преди малко, а хоризонта на юг се затваря от Анти Атлас или по-точно Джебел Сархо - място, до което се очаква да достигнем след два дни. Наклона намалява и точно преди залез достигаме прохода - 1955 м.н.в. Гледката от тук е покъртителна - пред нас е долината на Asif M'Goun и основното било на Високи Атлас, а някъде в краката ни е селцето Бу Тарар - крайна точка за този ден. Всичко това се огрява от залязващото слънце и неизвестните за нас отсрещни възвишения буквално "позлатяват".
На всичко отгоре под нас ясно се очертава пътека, която се спуска директно към селото - очаквания и заслужен десерт....Разбира се, преди човек да се отдаде на подобно удоволствие трябва да се "пречисти" и с Борис обикаляме от камък на камък в търсене на "най-доброто" място за единение с "Великия космос"....и го намираме, което ме убеждава, че човек никога не знае кога и къде ще му се отдаде шанса да "види" колко прекрасно място е планетата Земя...

Спускане....За мен то се превърна в мъчение - прекрасна камениста пътека, по която изминах сигурно сумарно 200 метра. Поради болестта ми или друга причина краката ми трепереха постоянно и опитите ми да балансирам върху колелото, така и не доведоха до успешен резултат....В крайна сметка загубихме останалата част от групата и си покарахме още 5 - 6 километра в мрака, докато попаднем на правилния лагер.....

Звезди, вечеря, мохабед, уиски...кеф...лека нощ.