От заслона се насочихме по зимната маркировка, която от западния край на езерото се изкачва право на север по склона към билото на Валявишки чукар. Установихме, че целия склон се "изсипал" при обилните снеговалежи от миналите седмици, което показва, че лавинна опасност там има, независимо, че маркировката преминава през това място! Известна трудност създадоха и надвисналите от билото навявания, в следствие от които се образува доста стръмен участък в последната част на склона. След като излязохме на билото продължихме на северозапад и през Валявишка чука се спуснахме до Мозговишка порта. В долната част на спускането е монтирано осигурително въже (метална верига), което улеснява преодоляването на скален пасаж, разположен непосредствено над Мозговишката порта. При достигане на Мозговишката порта установихме, че изкачването по ръба на следващия билен връх (Безименен) може да бъде проблематично, заради надвисналите козирки и изключитлно нестабилния сняг и решихме да се спуснем на север до първата заравненост под Мозговишка порта, следвайки пъртината оставена от моторните шейни (!). От тази тераса със стръмно изкачване на запад се върнахме на основното било северно от Безименния връх, където отново засякохме коловете на зимната маркировка. От тази точка се спуснахме директно на запад/северозапад и през Чаирския циркус, и долината на Чаирска река слязохме до мястото, на което се пресича маршрута "Спано поле" - "Беговица". От тази точка поехме на юг към местността "Бански гроб", следвайки червена маркировка. Преди пресичането на река Мозговица попаднахме на стара слабо използвана пътека, която се движи над десния бряг на реката и по нея се спуснахме до водохващането над м. Попина лъка.

Общата продължителност на прехода (със снегоходки) е около 6 часа.

Силно препоръчително е първата част на маршрута (през Валявишка чука и Мозговишка порта до билото след Безименния връх) да се извърши с алпийска екипировка (котки и пикел) като ключови за безопасното преминаване са добрите меорологични условия! 

Further information at